Бьорнстад не се намира близо до каквото и да е. Дори на картата изглежда неестествено. „Все едно пиян великан е опитал да напише името си в снега, докато пикае“, биха казали някои. „По-скоро все едно природата и хората играят на дърпане на въже в спор за жизненото пространство“, може би биха възразили по-уравновесените. Във всеки случай градът губи. И отдавна не е печелил. Работните места намаляват, така че всяка година намаляват и хората, а гората изяжда по една-две изоставени къщи на сезон. Преди години, когато още имаше с какво да се похвалят, от общината сложиха табела при отбивката към града. Лозунгът беше от популярните по онова време: „Добре дошли в Бьорнстад – тук искаме малко повече!“. На снега и вятъра им трябваха няколко години, за да заличат думата „повече“. Понякога цялото място прилича на философски експеримент: ако един град падне в гората, но никой не го чуе, ще има ли някакво значение?
Двеста метра южно от пътните табели започва районът, наречен „Възвишението“. Представлява малка групичка ексклузивни имоти с изглед към езерото. Съседите тук са собственици на магазини за хранителни стоки или шефове във фабриката, или имат по-добра работа в някой по-голям град, където колегите им се чудят ококорени по време на фирмените партита: „Бьорнстад? Може ли да се живее толкова навътре в гората?“. Те, разбира се, отговарят нещо за лова, риболова и близостта до природата, но в действителност в днешно време почти всички от тях се чудят дали наистина е възможно. Да се живее тук. Дали е останало нещо друго освен цените на имотите, които падат в такт с температурите.