Организационно поведение - Марин Паунов

ОП се стре­ми да оси­гу­ри пра­к­ти­че­с­ки по­лез­ни ин­ст­ру­мен­ти за по­ве­ден­ски анлиз на ня­кол­ко рав­ни­ща. Първо, обект на  вни­ма­ние е по­ве­де­ни­е­то на от­де­л­на­та личност в ор­га­ни­за­ци­я­та и фа­к­то­ри­те, ко­и­то го обу­с­ла­вят.

Във фо­ку­са на ОП  по­па­да с ця­ла­та си ком­п­лекс­ност и сфе­ра­та на ме­ж­ду­ли­ч­но­ст­ни­те от­но­ше­ния в ор­га­ни­за­ци­я­та. Зна­чи­ми за ОП са и вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в мал­ки­те гру­пи (формал­ни и не­фор­ма­л­ни), ка­к­то и по­ве­де­ни­е­то на са­ми­те гру­пи. В компетенции­те на ОП са и ме­ж­ду­гру­по­ви­те от­но­ше­ния (например ме­ж­ду управляващи и управ­ля­ва­ни, ме­ж­ду раз­лич­ни­те от­де­ли и не­фор­мал­ни струк­ту­ри) и отношенията организация–личност.

Ор­га­ни­за­ци­он­но­то по­ве­де­ние (ОП) ка­то на­уч­на об­ласт и ака­де­мич­на дис­ци­п­ли­на изу­ча­ва ус­той­чи­ви­те ха­рак­те­ри­сти­ки на по­ве­де­ние­то на чо­ве­ка и чо­веш­ки­те общ­но­сти от глед­на точ­ка на ор­га­ни­зи­ра­ния труд и управ­ле­ние­то.  Ста­ва ду­ма за ин­тер­дис­ци­п­ли­нар­на об­ласт, по­све­те­на как­то на изу­ча­ва­не­то и раз­би­ра­не­то на при­чи­ни­те, струк­ту­ра­та и ди­на­ми­ка­та на ин­ди­ви­ду­ал­но­то и гру­по­во­то тру­до­во по­ве­де­ние, така и на прак­ти­ка­та на въздей­ст­вие­то върху не­го, не­го­во­то ре­ал­но прак­ти­че­ско управ­ле­ние. Ос­нов­ни­те дис­ци­п­ли­ни, от чии­то дос­ти­же­ния ОП се пол­зва най-пря­ко, са: пси­хо­ло­гия­та, со­цио­ло­гия­та и  со­ци­ал­на­та пси­хо­ло­гия. В също­то вре­ме ОП не е ни­то сбор от те­зи на­уч­ни на­прав­ле­ния, ни­то съвпа­да с кое­то и да би­ло от тях. То е  свое­об­ра­зен дис­курс, т.е на­чин на ин­тер­пре­ти­ра­не, глед­на точ­ка към пред­ме­ти­те на всич­ки из­брое­ни дис­ци­п­ли­ни. ОП кон­кре­ти­зи­ра и прагматизира ре­зул­та­ти­те от на­уч­ни­те из­след­ва­ния на пси­хо­ло­зи и со­цио­ло­зи в ор­га­ни­за­ции­те за це­ли­те на  тях­но­то управ­ле­ние. 

Ин­те­ресът на мно­же­ст­во со­ци­ал­ни нау­ки към чо­ве­ка и по­ве­де­ние­то му по­ня­ко­га се обоб­ща­ва с по­ня­тие­то "по­ве­ден­че­ска нау­ка" (behavioural science/s), из­ра­зя­ва­що сис­те­ма­ти­зи­ра­на­та съвкуп­ност от зна­ния, кои­то се от­на­сят до въпро­си­те за то­ва ка­к­во е по­ве­де­ние­то на хо­ра­та и за­що то е та­ко­ва.