Когато капят кестените - Стефан Коспартов

Откъс от романа:

...Нещо бяло ѝ се мярна в пощенската кутия. Писмо! Колко трудно се отключва с това малко ключе!

„Мила ми Анке, най-сетне ми дадоха лист и молив и ми разрешиха да ти пиша. Не знам колко време мина, загубих представа. Аз съм в Старозагорския затвор, в единична килия. Не ме пускат да излизам, такъв ми бил режимът. Само до тоалетната, сутрин. Храната ми я носят в килията, студена, с парче хляб. От поведението ми зависело дали ще се храня в столовата или в килията. И аз така си мисля – всичко зависи от поведението, къде ще се храниш, къде ще спиш, дали ще си в затвора или на свобода. И най-вече дали ще си човек или подлога. Веднъж като те стъпчат, то е за цял живот, няма забравяне. Пък затворът има и край, нищо не е вечно. Само ти ме обичай, мила моя, не ме изоставяй! С всичко останало сам ще се справя, ние, Костурковите сме жилаво племе. Мъчно ми е, че те оставих сама да се грижиш за Георги, милото ми момченце, Бог да го благослови. Като се върна, той ще е голям и ще отидем всички в Париж през септември, когато капят кестените, най-хубавото време…

През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност – комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя – насилието, издевателствата, лагерите, изселванията…

Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна агония. Задействат се внимателно обмислени планове за съхраняване на властта и натрупаните богатства. Предстоят вихрени промени, манифестации, избори, пирови победи и смазващи провали. И сред целия хаос на внезапната свобода младият писател Никола Костурков трябва да открие истината за баща си и неговата съдба. А любовта му към Адриана е като стихия, която пронизва времето и пространството и надмогва престъплението и наказанието.

„Когато капят кестените” е предопределена модерна класика, която без съмнение ще остане като един от най-големите романи в българската литература.

„Къде бяхте досега, Стефан Коспартов, защо не ни казахте тези истини по-рано? Подреждахте събитията, предполагам. Почиствахте ги от мимолетното и ги поставяхте едно до друго. Не, по-скоро едно под друго – защото нашият български живот се пише под индиго, събитията са еднакви, само десетилетията са различни. Благодаря ви за прекрасно написаната белова от черновите на две поколения българи!”

Веселина Седларска