Разбойниците - Андрея Илиев

Андрея Илиев е вече познат на българските читатели с „Последните войводи“, излязла през 2015 година. „Разбойниците“ продължава търсенията на автора по темата в задълбочен анализ. Този път пътуването из дебрите на историята ни среща с две разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и други две, подвизавали се през 20-те години на ХХ век.

През обектива на автора са братя Николови, станали известни сред познавачите като първите магистрални бандити в България. Разбойническите им апетити се задоволяват предимно с тормоз на пътниците в Стара планина и Рила, но придобиват известност с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода кръстосва горите край Тетевен и Луковит, Копривщенско и Врачанско. В отговор превителството взима мерки и сваля в полето 2500 планинци, които подозира, че му помагат и укриват.

Братя Николови и Яко войвода са едни от хората, които стават причина Стамболов да прокара в Народното събрание Закона за изтребление на разбойниците.

Дойно Белев, друг разбойник с потенциал да буди духовете, върлува от 1908 година до 1924 година в Софийско, Ботевградско, Луковитско и  Врачанско. Обирът на мина „Плакалница” е класика, която слага в джоба си всички холивудски измислици. Той става известен, когато през 1923 година спира в Арабаконак цар Борис ІІІ и вместо да го обере, му отдава чест.

Алтъндишлишлията граби в Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован и начетен за времето си, познат с хитростта и жестокостта си, той разстрелва две говедарчета и ранява друго за десетина глави едър рогат добитък. Успехът му в разбойническия занаят се изчисляват на 1.5 милиона лева кеш.

Книгата се базира на документи от архивите, спомени на съвременници и публикации от тогавашната преса. Запълнени са много бели петна в биографиите на войводите, издирени са данни за всички обири и опровергани доста писания за тях в жълтата преса.

За автора

Андрея Илиев е автор на 15 книги. По-известните от тях са сборниците с новели „Детектив в зоната на здрача” и „Когато един мъж е на колене”, както и романите „Епизод от войната", „Да събудиш динозавър" и „Когато ангелите подивеят". Лауреат на множество национални отличия. От интереса му към историята са се родили „Стрелата лети” – роман за времето на хан Омуртаг, „Защо” – посветен на боевете при Драва през 1945 година, базираният на прабългарската митология „Реваншът на Тангра” и „Сбогом, Агата Кристи” – една история, градяща връзка между изчезването на великата писателка за 11 дни през декември 1926 година и атентата в София през 1925-а.